Това ли е правилният човек? (Част 5)

 

 

Представям ви Иво Димитров! Както обича да казва, той е програмист...на мозъци. Занимава се с НЛП терапии и онлайн маркетинг консултиране. По този начин той помага на съзнателните предприемачи да намерят мисията си и да постигат целите си по един хармоничен и естествен начин. Иво провежда обучения и уъркшопи, с помоща на които хората изясняват за себе си къде са, къде искат да стигнат и как да го направят. Също така им помага да подобрят бизнеса си и да привлекат повече клиенти. Повече информация за предстоящи събития може да видите тук.

През декември Иво написа "Това ли е правилният човек?" – статия, разделена в четири части. Във всички тях е събран неговият личен опит, чрез който той помогна и продължава да помага на много хора да намерят дълго търсени отговори, много истина и мъдрост. Тези статии докоснаха и мен, развълнуваха ме и аз самата се припознавах в тях, намирах части от себе си... Това е едната причина, която доведе до това интервю. Втората, и може би дори по-съществена, е, че Иво Димитров е човек, който не само вдъхновява и мотивира хората. Той вярва, че всеки има потенциала да бъде успешен, да промени света по някакъв начин, просто бидейки най-доброто себе си. По този начин самият Иво променя света и го прави едно по-добро място.

Красиво е, когато има млади и талантливи хора като него, които вярват, но не само в себе си, а и в хората. Отдадени са на мисията си и правят всичко с любов...

Каня ви да се докоснете до споделеното от него. Пригответе се, защото то не е за всеки...само за хора, които са осъзнати и живеят по този начин. Тази информация може да промени и преобърне разбиранията и живота ви...

Приятно четене! 

 

 

 

Здравей, Иво! Разкажи ни накратко за себе си, с какво се занимаваш?

 

Здравей, Криси! Благодаря ти първо за поканата за това интервю. Както обичам да казвам на хората, аз съм програмист, обаче на мозъци не на компютри. Занимавам се с НЛП терапии и онлайн маркетинг консултиране. Помагам на съзнателните предприемачи, така наричам хората, които искат повече свобода, работа със смисъл и живот, който е от значение, да намерят мисията си, да постигнат целите си по един хармоничен начин, без драми. Старая се да правя това чрез статиите ми, подкастите, които правя, работата, уъркшопите и т.н.

 

Ако трябва да си представиш, че нямаш име, професия и физическо тяло, коя ще е думата или думите, с които би се описал?

 

Това е интересен въпрос, но отговора не ми е труден. За мен това е страстта. Бих се описал с думата страст. За мен това означава да имам свобода, да мога да допринасям и да мога да израствам. Това за мен означава страстта.

 

Какво те кара да се усмихваш и да се чувстваш добре?

 

Много неща. Като цяло – хората и животът. Обичам и хората, обичам и живота.

 

Ако можеш да промениш едно единствено нещо в света, какво би било то?

 

Може би нищо. Това, което искам да променя просто го правя. Според мен промяната, която трябва да стане се осъществява по начина, по който трябва да се осъществява. С едно щракване на пръстите или с магическа пръчка, не мисля, че каквато и да е промяната би направила нещо добро на света. Има си процеси през, които трябва да се мине. Смятам, че бързият път е бавен път.

 

Днес с теб ще поговорим за любовта и по-конкретно за правилния човек. Статиите, които написа предизвикаха много интерес у хората, както и помогнаха на много от тях да намерят дълго търсени отговори. Кое беше нещото, което провокира теб да ги напишеш?

 

Това също е интересен въпрос. Много неща ме провокираха. Но аз ще използвам възможността, като отговор на този въпрос да споделя нещо, което до сега не съм споделял на никого. Това си го знам само аз...моята си причина да напиша статиите, които написах, да срещна жените, които срещнах, които ми помогнаха да преживея и осъзная нещата, които споделих. Всъщност аз цял живот, може да се каже, че експериментирам. Експериментирам с живота, но винаги с целта да правя нещо по-добро, да ставам аз по-добър и да помагам на хората да бъдат по-добри. И във връзка с връзките, с любовта – имаше един филм, не знам точно кой беше - романтична комедия. В нея ставаше дума за любовта и болката от любовта. Никога досега на мен не ми се беше случвало да обичам, или поне не знаех какво точно е това и ми се искаше да го преживея. Исках да преживея нещата, които дават по филмите, начина, по който описват любовта, с грандиозното щастие, емоционалните фойерверки, но също и болката. Защото тя придава този привкус или тази сладост. След като преживееш болката идва онази сладост, че може да те е боляло, но знаеш, че си го преживял. По-скоро самото преживяване, да знаеш, че си обичал е много по-хубаво и просто те кара да си щастлив, отколкото ако не си го преживял, въпреки болката... колкото и да е голяма. Просто да обичаш винаги си заслужава. И точно това исках да преживея. Както помагам и на хората да разберат, че каквото си пожелаеш, може да се изпълни. При мен стана същото...просто се научих как да обичам. Интересното е, че аз първо започнах да обичам себе си и след това срещнах жената, в която се влюбих и мисля, че това е един ценен урок, който много хора трябва да разберат. Любовта започва тогава, когато ти се отвориш за нея. Може вече да си с един човек, може да мислиш, че не е истинската любов, но ако ти се отключиш за любовта да осъзнаеш, че това е човека, който искаш да обичаш.

 

Тоест любовта те провокира?

 

Да, любовта...и избора. Аз избрах да обичам и се научих да обичам и намерих жената, която да обичам. Всичко се свежда просто до един избор.

 

Какво за теб е любовта?

 

За мен любовта е отдаденост, свобода и израстване. Не знам дали знаеш имам клуб, който създадох и един ден когато се събрахме един от членовете постави точно такъв интересен въпрос и може и твоите читатели да отговорят на този въпрос: С кои три думи бихте описали любовта и с кои три думи бихте описали успеха?

И аз отговорих по този начин: отдаденост, израстване и свобода. За мен това е любовта, това е и успеха.

 

На какво те научи или промени в теб любовта?

 

Първото, на което ме научи, както вече казах е, че любовта започва като избор, не е нужно да чакаш някого, за да започнеш да обичаш. Научи ме, че всеки човек е красив, всеки човек си заслужава, всеки човек има сила. Аз вярвам във всеки. Много хора малко странно ме гледат: „Как може да вярваш във всеки, дори без да го познаваш?” Аз вярвам, че всеки един от нас има потенциал да постигне това, което иска и да бъде това, което иска. Той просто трябва да избере да го направи. Вярвам, че всеки може, но всеки трябва да направи избор. Както и когато консултирам винаги гледам да е ясно, че аз ще извървя своята част от пътя, но човека трябва да извърви неговата част, защото аз не мога да направя всичко вместо него. Всеки трябва да си извърви неговата част.

 

В крайна сметка, има ли един единствен правилен човек, или всички, които са сега в живота ни са такива?

 

Тук за правилният човек е най-добре да дадем дефиниция. Правилният човек за какво. Дали за любов? Темата е такава, така че – правилният човек за любов. Както и в статиите написах, аз смятам, че всички хора, с които се срещаме ни помагат да направим правилния човек от себе си. Ние да се превърнем в правилния човек. Когато ние се превърнем в правилния човек, тогава ще срещнем правилния човек. Защото всички хора, които срещаме в живота си, които ни грабват вниманието, защото ние срещаме много хора, но малко ни грабват вниманието... щом са ни грабнали вниманието значи има защо поради някаква причина. Намираме тази причина, тя може да е някакъв урок, може да е принос...без значение. Не мога да кажа, че има само един правилен човек и трябва да го намерим. По-скоро правилният човек е избор. Първо да направш от себе си правилния човек, да направиш най-доброто себе си, да се стараеш да бъдеш най-доброто себе си. И другото, на което в статията давам фокус е, че когато човек отключи любовта в себе си, той всъщност отключва любовта към себе си. Това с какъв човек си, показва ти колко обичаш себе си и как обичаш себе си. Ако си с човек, който се отнася зле с теб, това е твоето отношение към теб, защото щом го позволяваш значи си ОК с това нещо. Ако ти обичаш себе си достатъчно много, ти ще намериш човек, който да се отнася с теб по същия начин. По-скоро любовта е на първо място любов към себе си. Когато обичаш себе си достатъчно, ти обичаш и всичко около себе си по твой си уникален начин. Всеки обича уникално. Някой обича чрез думи, някой чрез действия, някои могат да обичат мълчаливо. Всеки си има негов начин.

 

 

 

 Защо според теб има хора, които винаги търсят правилния човек?

 

Тук мисля, че има два отговора. Единият е, защото са ги объркали като малки и всъщност търсят някаква илюзия. Казали са им - ти трябва да намериш такъв и такъв човек, с тези и тези качества, за да си щастлив. И те от малки, когато им се набива това в главите, започват да търсят такъв човек...но дали това ще ги направи щастливи...няма как да знаем. Аз не мога да знам теб какво те прави щастлива и ти няма как да знаеш мен какво ме прави щастлив. Само ние сами за себе си знаем. И това е едната причина - че някой ни е объркал и ни е дал грешни напътствия. Другият отговор е, че не търсят по правилния начин, а именно навътре – страх ги е да намерят себе си и да се доверят на себе си. Пак казвам, не е до това да търсим правилния човек или да търсим някой, който очакваме да оправи всичко „Аз ще намеря правилния човек и тогава ще ми се нареди кариерата, ще ми се нареди животът, всичко ще е наред.” Няма такова нещо...Ами този правилен човек, той няма ли си живот, нали трябва да си нареди неговия живот... Трябва да търсим вътре в себе си. Там е истината. Колкото по-надълбоко влизаме в себе си и се опознаваме, толкова повече ни се разширяват границите. То е парадоксално, но колкото повече навътре влизаш, толкова повече се разширяваш. Животът си е поредица от парадокси. Трябва да обичаш себе си, за да те обичат всички. Ти може и да обичаш всички, но твоята обич да се изразява в досада, може прекалено да се впиваш в хората, да изискваш от тях, да се опитваш да докажеш, че това е защото ги обичаш, но ти всъщност да ги отблъскваш. Всеки знае – има много родители, които обичат децата си, но в обичта и стремежа си да им дадат най-доброто, те всъщност ги отблъскват, казвайки им - това е добре за теб, онава не е добре за теб, ние това направихме за теб... По този начин ги вкарват в едни изисквания, една отговорност, която те не искат да поемат. Затова не трябва да се вкопчваме.

 

Как разбираш, че това е правилният човек?

 

Тук ще използвам една думичка на един член на клуба, който много готино го изрази... Аз смятам, че намираме правилния човек, когато не просто той изпълни някакви наши характеристики, които сме си задали и качества, които искаме той да има. Правилният човек може и да е тотално различно от това, което сме си представяли за правилния човек. Срещал съм много двойки, които като ги погледнеш отстрани можеш да видиш, че те се мразят от толкова караници, но в следващия момент просто няма друга такава любов. Те наистина се обичат...може да се карат, но има любов и то се вижда, има страст има я тази отдаденост. Те са готови на всичко да успеят заедно... въпреки всичко. Няма характерисктики, които да казват - това е правилният човек. Според мен разбираме кога е правилният човек, когато усетим онова, аз дори още нямам дума за него и не знам как да го опиша. Може да му кажа любов, всеки си го описва по различен начин и този член от клуба, който споменах го нарича: Жъц...трябва да има жъц. Има ли жъц това е човекът. Имам една приятелка, която го нарича магнетизъм. „Просто има магнетизъм между мен и човека.” Аз още нямам такава думичка, но има нещо...

                                                                                                       

Пеперуди...

 

Да...може и пеперуди. Има нещо...и понякога колкото и да не покрива този човек нашите критерии, онова единствено нещо осмисля всичко, осмисля целия човек. Можеш да си кажеш „Това е моят човек!”. Когато го има това нещо, без значение каква е личността отсреща, какви са неговите качества и характеристики, тогава „Това е!“, останалото е въпрос на избор. Да изберем ние да останем с този човек. Защото много често срещам хора, които живеят с една заблуда, която им пречи. Смятат, че когато намерят тяхното жъц, пеперуди или каквото и да е нещата просто ще се наредят. Смятат, че когато намерят човека с жъц и всичко ще си дойде на мястото. Не е така. Ние сме хора и за ралика от животните ние имаме избор. Избор къде да живеем, с кого да живеем, как да живеем. Ние трябва да изберем и повечето хора се плашат от това нещо и се надяват винаги, че има някаква сила горе, която да отнеме правото им на избор и да каже: Това е така! Но ние всъщност избираме. Може да имаме жъц и пеперуди с десетки хора, но в крайна сметка ще бъдем с човека, който изберем да бъдем. Дори мисля, че една успешна връзка ще бъде такава ако и двамата души направят един основен избор (това е моя опит и моето осъзнаване) да не бягат, когато стане трудно. Те имат пеперудите в стомаха, обичат се, просто трябва да вземат това решение, защото трудности винаги ще има. Затова и в статиите ми споменавам, че пиша книга. Тя се казва „Любов и предприемачество”, точно заради тези неща, защото любовта и предприемачеството много си приличат. Същите принципи в любовта, във връзките работи и в предприемачеството, в бизнеса, който обичаш.

 

 Какво трябва да направиш, за да срещнеш правилния човек?

 

Мисля, че вече казах. Просто трябва да се стараеш ти да станеш правилния човек за твоята представа. Например всички знаем един въпрос, който се задава на децата: Какъв искаш да станеш като пораснеш? Това според мен е най-объркващият въпрос. Въпроса, който трябва да задаваме на децата и който аз също съм задавал  на много деца е: Кой искаш да станеш като пораснеш? Какъв човек? Не каква професия, а какъв човек, с какви качества. Искаш да бъдеш добър, щедър, богат и емоционално и материално, духовно. Но КОЙ искаш да бъдеш? Много е интересно...децата знаят точно как да отговорят на този въпрос. Направете си експеримент, питайте децата: „Кой искаш да бъдеш?” и те ще ви отговорят точно кой искат да бъдат – искам да бъда щастлив, добър, да се отнасям добре с хората, да им помагам... И всеки един човек трябва да си зададе въпроса: Кой искам да бъда? И да се старае да бъде този. Както Ърл Найтингейл казва: „Успехът е прогресивното реализиране на достоен идеал.” Успехът е да постигнеш това, което искаш... И ако ще постигаме това, което искаме е най-добре да разберем какво искаме.

 

Вярваш ли в съдбата? Смяташ ли, че хората, които срещаме са ни пратени от нея или това зависи от нас?

 

Ще използвам един цитат на Джордж Бърнард Шоу: „Животът не е, за да намериш себе си, а да създадеш себе си.” Всъщност аз обичам да казвам, че няма значение дали ще намериш или създадеш себе си. Ти така или иначе, трябва да свършиш една определена работа. Така, че съдбата дали ни ги поднася тези хора или ние ги намираме е без значение. Ние пак трябва да свършим една определена работа, за да ги намерим. Не можем да си стоим в къщи и просто да медитираме, без да излизаме никъде, но да се срещаме с хора. Няма как да стане, трябва да действаме. Това по-скоро е нагласа. Търся себе си или създавам себе си.

 

 

Ти срещна ли правилния човек?

 

Да, срещнах правилната жена, изгубих я, казах, че ще си я спечеля...спечелих я, но после прекъснахме взаимоотношения. Както съм и написал в статията, срещнах три жени. Първата беше идеалната - правилният човек. После намерих и перфектната, отново се смята, че това е правилният човек. Перфектната покриваше всички критерии – вид, начин на мислене, абсолютно всичко, как се вижда в бъдещето... Все едно се срещнах със себе си. Обаче го нямаше онова нещо, нямаше ги пеперудите, нямаше жъц, нямаше магнетизъм...поне от моя страна. Аз не го усещах и не го чувствах. Онова чувство, което е при мен, аз го определям като „Да, това е!... Това е човекът, това е работата, това е проекта, това е бизнеса..” Това е нещото, което го усещам със сърцето си и то ми казва „Това е!” И после отново срещнах правилната жена. Нея наричам баланс. Защото в нея са балансирани точно двете крайности, които аз най-харесвам и които искам в жената до мен. Това са чисто критериите, но го има и онова жъц. Точно тези три жени ми показаха, че няма значение дали ще покриват някакви критерии...това е без значение! Няма ли го онова - най-важното, то е усещане, не е една отметка в дневника... останалото е без значение. Както казах, другото е избор...да не бягаш, когато стане трудно.

 

Какво ще кажеш на всички хора, които си задават въпроса „Това ли е правилният човек?” или търсят любовта?

 

Ако трябва да дам един съвет първо ще трябва да създадем един въпрос...Аз съм си го задавал и го задавам на хората, които идват на моите обучения и консултации. И този въпрос си го зададох във вид: ако аз съм на смъртен одър, на легло и съм на 90, 100 години и ако моето по-младо Аз – 21 годишният Иво, дойде при мен и аз имам време точно един съвет да му дам, дори и да дойде някой непознат човек до моето легло, съветът, който бих му дал е: Започни преди да мислиш, че си готов! Няма значение какво ще правиш, дали ще е за любовта, предприемачеството или друго. Просто започни преди да мислиш, че си готов. Ако ще търсиш започвай да търсиш. Не се надявай. Увери се, че търсиш. Просто действай. Действията са това нещо, което различава хората, които получават това, което искат и хората, които само фантазират. Затова трябва действие.

 

ПП: В последната четвърта част пиша, че след този експеримент... ако го нарека така може би много хора ще ми се разсърдят, но то не е просто експеримент, а преживяване. Това е моето преживяване, което се случи и предавам в статиите си. Просто погледа ми е такъв, че винаги гледам да си взимам максимума и да се поучавам от това, което съм преживял. Затова понякога може да използвам думи като експеримент, но животът си е един експеримент...

Там споделям, че в момента тествам една нова теория, която може би след половин, една година ще разкрия резултатите от нея, но само ще загатна и на много хора може да им зазвучи познато или ще го видят в живота си. Това е, че жените нямат избор.

 

Смисъл?!..Как така?!....

 

Жените нямат избор по отношение на връзките, но това, разбира се, го разглеждаме от позицията -  ако мъжете са мъже, а жените са жени. Ако всеки си е в правилната роля. Ок...равенство, всичко е супер, но равенство като отношение, това също за мен е равенство, да се отнасяме с нас като с равни, като личности в света. Но нека си признаем, има неща, които само мъжете е добре да правят, има неща, които само жените е добре да правят. Жените са нежни, те са красивите, те са любовта, те дават енергия, те ни зареждат. Мъжете сме тези, които взимат тази енергия и я привеждат в някакво действие. Както има на Джеймс Браун една песен: It’s a mаn’s world – Това е свят на мъже. Мъжете строят корабите, строят колите, строят самолетите, за да могат да возят жените. Те са тези, които действат, които създават, а жените са тези, които подкрепят, които дават енергия. Това, разбира се, не е по моята тема. Има си специалисти, които говорят за това нещо, както и ти. Но просто това е...жените нямат избор, мъжете правят изборите. Това за сега е теория. По нататък, когато разбера и преживея нещата ще видим дали всъщност това е така. Дали решенията във връзките се случват от двамата. Кой какви решения е здравословно да взима и на кого е последната дума... Имаше един такъв лаф: Ако е на мъжа, то тя е „Да, скъпа!”